Невероятната история на банския костюм: От вълнените рокли до бикините

Когато стягаме куфара за плажа, първото нещо, което слагаме вътре, без съмнение са любимите ни бански костюми. Днес приемаме за даденост разнообразието от модели – от изрязани бикини до елегантни цели бански, които подчертават извивките ни.

Замисляли ли сте се обаче как сме стигнали до тук? Историята на плажното облекло е истинска революция, изпълнена със скандали, арести, социални промени и моден бунт.

В тази статия от блога на ONMAG.bg ще ви преведем през вълнуващото пътешествие на банския костюм – от тежките вълнени рокли на Викторианската епоха до модерните, високотехнологични модели, които можете да откриете в нашия онлайн магазин днес.

Противно на очакванията, концепцията за модерните бански костюми не е измислена през 20-и век. Римски мозайки от 4-ти век сл. Хр., открити в сицилианската вила „Вила Романа дел Казале“ (Villa Romana del Casale), изобразяват млади жени, които спортуват в облекло, поразително приличащо на днешните бански.

През Античността това не е било облекло за плуване или събиране на тен, а строго специализиран спортен екип. Горната част се е наричала strophium (или mamillare) – кожена или платнена лента, която да придържа бюста, а долната – subligaculum (традиционна римска препаска).

Този световноизвестен мозаечен под е наречен от археолозите „Короноването на победителките“ (или просто „Момичетата по бикини“). На него се виждат млади жени, които участват в атлетически игри – вдигат тежести, хвърлят диск, тичат и играят с топка.

Самата вила, в която са открити мозайките, е била собственост на високопоставен римски аристократ (вероятно от императорското семейство). Това показва, че спортът и това специфично облекло са били част от културата на висшето общество, а не признак на неприличие.

С падането на Римската империя и възхода на пуританските ценности през Средновековието, тази естетическа и физическа свобода потъва в забрава за векове наред.

В Древна Гърция и Рим човешкото тяло е издигнато в култ. Атлетизмът, здравето и естетиката са били на почит. Ранното християнство, което се утвърждава като доминираща сила с разпадането на Римската империя, обаче обръща тази философия.

За средновековния теолог тялото е просто временна обвивка на безсмъртната душа. Всичко, което акцентира върху физическата красота или плътта, се е смятало за изкушение и грях.

Свободното показване на голота, което за римляните е било нормално по време на спорт, се превръща в табу. Дрехите през Средновековието стават обемни, тежки и затворени, имащи за цел да скрият формите на тялото, а не да ги подчертават или да улесняват движението.

Античният свят е бил силно глобализиран – търгувало се е с фини тъкани, коприна и олекотен лен от Египет. Когато империята се разпада, търговските пътища се прекъсват.  Западна Европа навлиза в период на бедност и децентрализация (Ранното Средновековие). Производството на текстил се примитивизира.

Хората преминават към груби и тежки местни тъкани от вълна и коноп. С подобни материали е било технически невъзможно да се изработи фино, прилепващо по тялото облекло, наподобяващо съвременните бански костюми.

Жените спират да носят „бански“ не защото са решили, че не са модерни, а защото самото излизане наяве по този начин е можело да доведе до обвинения в безсрамие, вещерство или ерес. Обществото заменя култа към физическата красота и здраве с култ към духовното спасение чрез отричане на тялото.

През 18-и и 19-и век в Европа се заражда културата на морските курорти. Но тук идва големият проблем за жените. Моралът на епохата изисква пълно покриване на тялото. Плажните облекла от този период по-скоро приличат на бални рокли, отколкото на нещо, с което можете да плувате:

• Опасната мода: Изработвали са се от тежък вълнен плат или фланел, който при намокряне е ставал изключително тежък и опасен. Платът е попивал толкова много вода, че буквално е завличал жените към дъното;
• Слоеве скромност: Жените са носели дълги рокли с високи яки, под които е имало панталони до глезените, чорапи и специални обувки. Обикновено цветовете са били тъмни (черно, тъмносиньо или кафяво), за да може платът да не стане прозрачен, когато се намокри;
• Оловни тежести: За да не се повдигат роклите във водата и да не разкриват глезените, в подгъвите им са се зашивали оловни тежести. Това допълнително е затруднявало всякакви опити за истинско плуване.
• Машините за къпане: За да се запази целомъдрие, дамите са използвали т.нар. „машини за къпане“ – дървени колиби на колела, теглени от коне (или силни мъже) в морето. Жената влизала в кабинката откъм плажа с ежедневните си дрехи, преобличала се вътре и излизала през друга врата директно във водата, скрита от мъжките погледи.

Поради огромната опасност от удавяне с тежките вълнени дрехи, на плажа е съществувала специална професия. Обикновено това са били едри, силни местни жени, наричани „потапячи“. Тяхната задача е била да посрещнат дамата на стълбичката на „машината за къпане“, да я хванат здраво и буквално да я потопят няколко пъти в морската вода, след което да я върнат обратно на безопасно място.

По това време слънчевият тен се е смятал за признак на нисък социален статус – знак, че работиш на полето. Затова викторианските дами са правели всичко възможно да запазят кожата си порцеланово бяла. На плажа те задължително са носели огромни шапки (бонета), ръкавици и специални чадъри срещу слънце (парасоли).

Плажовете са били строго разделени на мъжки и женски зони. На мъжете е било абсолютно забранено да се приближават до женската част. Ако някой джентълмен си е позволявал да наблюдава дамите (дори с бинокъл от далечно разстояние), е рискувал сериозна глоба или дори арест за нарушаване на обществения морал.

Интересно е, че ходенето на море тогава не е било с цел развлечение, а по лекарско предписание. Лекарите са вярвали, че студената солена вода и „морският въздух“ лекуват широк спектър от заболявания – от туберкулоза и рахит до психически сривове и „истерия“ при жените. Често пациентите са били съветвани дори да пият по малко морска вода.

С навлизането в новия век жените започват да се борят за своите права – правото да гласуват, да участват в обществения живот и да разполагат с телата си. Този стремеж към еманципация веднага рефлектира върху модата, където нуждата от по-функционални бански костюми става крещяща.

До този момент „плажното облекло“ на жените от Викторианската епоха е било същинско мъчение. Тежки вълнени или фланелени рокли с дълги ръкави, под които се носят панталони (блумерси), черни чорапи и обувки.

Когато се намокри, този тоалет е тежал над 10 килограма, правейки плуването невъзможно и дори опасно за живота. Модерната жена от началото на 20-и век обаче вече не иска просто „да се плацика“ край брега, тя иска да спортува, да плува и да се движи свободно.

Австралийската плувкиня рекордьорка Анет Келерман предизвиква международен скандал, когато се появява на плаж в Бостън с прилепнал цял бански без ръкави, завършващ с къси панталони над коляното.

Тя незабавно е арестувана за „неприлично излагане на плът“. Случаят обаче привлича огромно внимание и Келерман се превръща в пионер, доказвайки, че за да плува една жена безопасно, тя има нужда от подходящо облекло.

Борбата продължава и през следващите десетилетия. По плажовете в САЩ и Европа се появява т.нар. „плажна полиция“. Служители на реда буквално обикалят с шивашки метри, за да измерват разстоянието от коляното на жената до подгъва на банския й (обикновено законът е изисквал банският да не е по-високо от 15 см над коляното). Жените, дръзнали да скъсят костюмите си, са били глобявани или отвеждани от плажа.

През 20-те години на миналия век марки като Jantzen започват масово производство на плетени бански костюми. Те все още са направени от 100% вълна, но благодарение на нови кругови плетачни машини, тъканта става много по-еластична и прилепва по тялото.  Макар и по-къси и удобни, тези бански са имали огромен недостатък – когато се намокрят, те натежават, разтягат се и съхнат изключително бавно.

По плажовете в САЩ обаче консерватизмът все още упорито се съпротивлява. Служители на  „плажна полиция“ измерват разстоянието от коляното до подгъва на банския на жените. Ако разстоянието надвишава позволените от закона сантиметри, следва глоба, публично порицание или принудително извеждане от плажа.

Тези абсурдни мерки обаче само засилват бунтарския дух на младото поколение („флапърките“), които умишлено подвиват банските си нагоре веднага щом полицаят обърне гръб.

Така, сантиметър по сантиметър, всяко скъсяване на плата по женското тяло отразява новите социални и политически свободи, извоювани от жените. Модерният бански костюм вече се задава на хоризонта.

През 30-те години настъпва радикална промяна в естетиката. Иконата на стила Коко Шанел се връща от почивка на Френската ривиера със силен слънчев загар, превръщайки го за една нощ в абсолютен хит.

До този момент бледният тен е бил символ на аристократизъм, а загорялата кожа – белег за селски труд на открито. Шанел обръща това схващане. Тенът вече означава лукс, свободно време и висок социален статус.

В същия период фабриките започват да смесват вълната с памук и за първи път се появява революционната нишка латекс (Lastex). Еластична прежда, която променя всичко. Банските вече не увисват, когато са мокри, а стоят перфектно по тялото.

Това позволява на холивудските звезди да започнат да диктуват тенденциите. Актриси като Жан Харлоу, Марлене Дитрих и Джоан Кроуфорд позират за бляскави фотосесии край басейните в бански с по-дълбоки деколтета, тънки презрамки и изрязани, изцяло открити гърбове (дизайн, създаден първоначално, за да се избегнат белите следи по гърба при придобиването на модерния загар).

Въпреки тази модна свобода, Холивуд е трябвало да балансира по ръба на закона. През 1934 г. в американското кино влиза в сила строгият Код „Хейс“ (морален кодекс за цензура). Създаден от Уилям Хейс, този кодекс забранява показването на пъпа на екрана, тъй като той се е смятал за твърде еротичен.

Затова дизайнерите на бански костюми през 30-те години проявяват творчество. Те изрязват гърбовете и за първи път експериментират с бански от две части (високи бикини и къси горнища), но долната част задължително е с много висока талия, която да скрива пъпа. Тази специфична „pin-up“ линия се превръща в емблема на десетилетието.

На 5 юли 1946 г. френският автоинженер (превърнал се в дизайнер на бельо) Луи Реар представя модел, състоящ се от четири триъгълника плат. Той го кръщава „Бикини“ – на името на атола Бикини в Тихия океан, където САЩ провеждат ядрени опити. Реар вярва, че ефектът от новия модел ще бъде точно толкова експлозивен. И се оказва абсолютно прав.

Дизайнът е толкова скандален за времето си, че нито един професионален модел не се съгласява да го облече. Реар е принуден да наеме Мишелин Бернардини – екзотична танцьорка от парижко казино. Бикините са забранени в Италия, Испания и Белгия, а Ватиканът ги обявява за „грях“.

Световната популярност на бикините идва благодарение на киното през 50-те и 60-те години. Холивуд и европейското кино променят обществените нагласи. Появата на бикини на големия екран ги превръща от скандална дреха в символ на модерността, женската независимост и увереност. Така банският от две части постепенно завладява плажовете по целия свят и се утвърждава като една от най-разпознаваемите модни икони на 20-и век.

През 1953 г., едва 18-годишна, френската актриса Брижит Бардо прави истински фурор по време на Филмовия фестивал в Кан. Тя се появява на плажа пред хотел Carlton в бели бикини на флорални мотиви, позирайки за десетки фотографи. Снимките обикалят планетата за часове.

Това не е просто модна проява, а раждането на нов архетип за женственост. Няколко години по-късно (1956 г.) Бардо се снима във филма „И Бог създаде жената“, където нейният освободен образ и плажно облекло окончателно легитимират бикините във Франция и Европа, превръщайки Сен Тропе в световна столица на плажния шик.

Ако Бардо стопява леда в Европа, то Урсула Андрес буквално взривява американския и световния пазар. В първия филм за Джеймс Бонд – „Доктор Но“ (1962 г.), сцената, в която тя излиза от Карибско море като Хани Райдър, остава в историята на кинематографията.

• Дизайнът: Банският в цвят слонова кост е създаден от самата Андрес съвместно с дизайнерката Теса Прендергаст, тъй като готовите модели на пазара не изглеждали достатъчно атлетично. Към долната част е добавен голям британски армейски колан с катарама, на който има калъф за нож.
• Въздействието: Тази визия предефинира понятието за сексапил. Андрес не е просто пасивна красавица – тя е силна, независима, въоръжена и опасна. Моделът предизвиква невиждан бум в продажбите. Само за броени месеци след премиерата на филма, търсенето на бански от две части в САЩ и Великобритания скача с над 300%. (Любопитен факт: през 2001 г. същият този оригинален бански беше продаден на аукцион за близо 60 000 долара).

През 1966 г. друга холивудска икона, Ракел Уелч, затвърждава триумфа на минималистичното облекло във филма „Един милион години преди Христа“, където се появява в праисторически бикини от еленска кожа. Постерът на филма се превръща в най-продавания плакат на десетилетието.

По същото време, през 1960 г., поп певецът Брайън Хиланд пуска хита „Itsy Bitsy Teenie Weenie Yellow Polkadot Bikini“, който хумористично разказва за момиче, което се срамува да излезе от съблекалнята по бикини. Песента оглавява класациите и помага на тийнейджърките в консервативна Америка да преодолеят смущението.

От този момент нататък връщане назад няма. Благодарение на смелостта на тези актриси и настъпващата Сексуална революция от 60-те години, бикините престават да бъдат повод за скандал и забрани. Жените окончателно завоюват свободата да изразяват себе си, да се чувстват комфортно в телата си и да диктуват собствените си правила – както на екрана, така и на плажа.

Днес вече не се нуждаем от разрешение, за да изглеждаме зашеметяващо на плажа. В ONMAG.bg сме селектирали актуални, удобни и качествени бански костюми. Открийте модела, който ще ви накара да се чувствате като холивудска звезда.

През 70-те и 80-те години се появява ликрата (Lycra) – революционният материал, разработен от компанията DuPont, който променя правилата на играта завинаги. Добавянето на еластан към тъканите означава, че банските костюми вече не се разтягат от водата, не избеляват лесно от хлора или слънцето, съхнат бързо и пасват идеално по тялото.

Тази технологична еволюция съвпада с невиждания бум на фитнес културата и аеробиката през 80-те години, водена от икони като Джейн Фонда. На култ е издигнато добре оформеното, атлетично тяло. Това веднага рефлектира върху плажния костюм.

80-те години ни донесоха силно изрязаните модели, които се вдигат високо над таза и оголват бедрата (дизайн, по-късно увековечен през 90-те от Памела Андерсън и червените цели бански в сериала „Спасители на плажа“). Тази линия не е просто моден каприз – тя има чисто визуален ефект, тъй като оптически издължава краката и скъсява торса.

Благодарение на новите синтетични тъкани, плажовете се изпъстрят от ярки флуоресцентни (неонови) цветове, животински принтове и металически отблясъци, отразяващи ексцентричния дух на десетилетието.

Днес, в 21-и век, модата в плажното облекло е по-демократична от всякога. Основният фокус е върху удобството, качеството и самочувствието. Вече няма „правилно“ и „грешно“ – всеки модел е създаден с една цел: да бъде инструмент за себеизразяване, който да накара жената, която го носи, да се чувства сигурна, свободна и красива в собствената си кожа. Точно толкова свободна, колкото са били и спортуващите жени на римската мозайка преди повече от 1600 години.

Пазаруването на бански костюми онлайн може да изглежда предизвикателно, но с правилните насоки е изключително лесно и приятно. Ето на какво да обърнете внимание, за да направите правилния избор в магазин ONMAG.bg:

• Пясъчен часовник: Ако имате балансирани рамене и ханш с добре изразена талия, почти всеки модел ще ви стои перфектно. Класическите бикини в комбинация с горнища с триъгълни чашки са чудесен избор.
• Круша (по-широк ханш): Заложете на бански, които балансират фигурата ви. Изберете горнище с волани, ярки цветове или принтове, и изчистено, едноцветно долнище.
• Обърнат триъгълник (по-широки рамене): Долнища с връзки отстрани, боксерки или ярки шарки ще привлекат вниманието към долната част на тялото и ще балансират фигурата ви.
• Ябълка: Целите бански костюми с оформящ ефект или моделите тип „танкини“ (потник и долнище) предлагат отличен комфорт и прикриват коремната област, като същевременно изглеждат супер елегантно.

За повече информация посетете статията ни „Идеалният дамски бански според формата на тялото“.

Преди да завършите поръчката си, ви препоръчваме винаги да измервате обиколката на бюста, талията и ханша с шивашки метър. След като имате точните мерки, ги сравнете с таблицата с размери, приложена към съответния продукт на нашия сайт.

• Платовете: Тъй като нашите материи са с висока еластичност, те се адаптират отлично към извивките на тялото.
• Колебаете се между два размера?: Изберете по-малкия размер, ако предпочитате по-стегнат, оформящ и прилепнал силует.
  • Изберете по-големия размер, ако търсите максимален комфорт и по-свободно усещане.

Търсете смеси от полиамид и еластан (ликра) или иновативна материя Carvico. Те гарантират, че вашият бански костюм:

• Няма да избелее бързо от слънцето и хлора.
• Ще изсъхне за броени минути след излизане от водата.
• Ще запази формата си дори след многократно пране.

Изминахме дълъг път от тежките вълнени рокли с оловни тежести до днешните леки, красиви и секси плажни облекла. Историята на банския костюм е история на женската еманципация и свобода. Днес имаме лукса да избираме модел, който не просто ни покрива, а ни кара да се чувстваме уверени, красиви и силни.

Не оставяйте подготовката за лятото за последния момент. Вашата перфектна плажна визия ви очаква само на няколко клика разстояние. Разгледайте моделите, кито предлага ONMAG.bg и изберете своя нов любим бански костюм още сега. Пазарувайте с бърза доставка и гаранция за качество!